„Политика“ (Сърбия): Вербален казус от Рачак до Сребреница

Эта страница была создана программно, чтобы прочитать статью в исходном месте, вы можете перейти по ссылке ниже:
http://www.focus-news.net/news/2021/07/28/2889915/politika-sarbiya-verbalen-kazus-ot-rachak-do-srebrenitsa.html
и если вы хотите удалить эту статью с нашего сайта, пожалуйста, свяжитесь с нами


Белград. Законът, приет от върховния представител на ООН в Босна и Херцеговина Валентин Инцко, е логична последователност на събитията след приемането на резолюции в парламентите на Черна гора и Косово, които бяха приветствани от политическите елити в Сараево и Загреб, пише сръбският вестник ”Политика” в материал, представен без редакторска намеса и изразяващ мението на автора му.

Гарантираната свобода на словото и мнението на сърбите в тази част на Европа е възможна само ако е посочена в предварително определени рамки, определени от Вашингтон, Лондон и Брюксел. Всички твърдения за сръбски жертви във войните от 90 -те години се отхвърлят като неоснователни, а за Запада червената линия са онези събития, които биха поставили под въпрос агресията на НАТО, като отричането на престъпленията в Рачак и геноцида в Сребреница.

Върховният представител в БиХ Валентин Инцко наложи закон, забраняващ и наказващ отричането на геноцида в Сребреница, а тези, които го правят, могат да бъдат осъдени на до пет години затвор. През декември 2019 г. Основният съд в Прищина осъди бившия косовски министър Иван Тодосиевич на две години за твърдението, че в Рачак е изфабрикувано престъпление. Освен американските посолства в Сараево и Прищина, които приветстваха тези решения, ЕС заяви, че няма място за отричане на престъпленията, извършени в Сребреница и Рачак и че подобни нагласи противоречат на проекта за интеграция на Западните Балкани в ЕС. Въз основа на това може да се заключи, че словесно престъпление и забрана на свободата на изразяване са въведени за сърбите в Босна и Херцеговина и Косово и Метохия и въпросът е дали Иван Тодосиевич е първата жертва на новия политически апартейд.

Директорът на Центъра за социална стабилност Огнен Каранович казва, че Валентин Инцко не е действал по своя инициатива, когато е приел закона, забраняващ отричането на така наречения геноцид, и със сигурност е имал указания от Запада да направи нещо подобно. Той казва за “Политика”, че законът е логична последователност от събития през последните месеци след приемането на резолюции в парламентите на Черна гора и Косово, които бяха приветствани от политическите елити в Сараево и Загреб.

“Това е координирана политика, насочена към увеличаване на натиска върху Белград, когато става въпрос за различни предизвикателства, пред които са изправени Западните Балкани.” Когато някой приеме закон, който се занимава с теми от сферата на вербалните отношения, тогава ние влизаме в полето за ограничаване на човешките права. Особено когато темата е толкова чувствителна и когато става дума за нещо, което науката не е установила напълно “, казва Каранович.

Той също така заявява, че западният свят отдавна върви по пътя на злоупотребата с политиката за правата на човека и към отворено тоталитарно общество като единствената политическа посока, която трябва да представлява духовната основа на колониалната политика и с която се злоупотребява, за да се ограничат думите и мислите . „Всеки творчески опит на„ малка “нация, чийто брой не надвишава десет милиона, да предприеме каквото и да било в собственото си развитие ще бъде осуетен“, заключава Каранович.

Александър Ракович, научният съветник на Института за най-нова история на Сърбия, казва, че се въвежда словесно ограничение, защото Западът е сигурен, че решенията, които те са взели за Рачак и Сребреница, не са верни. За вестника той казва, че ако бяха сигурни в това, което твърдят, нямаше да имат нужда да ограничават свободата на словото и свободата на мненията.

„Те посягат към контрола върху мислите и думите не само на обикновените хора, но и на учените. Това е модерен тоталитаризъм и идва от слабостта на Запада поради частното убеждение на инициаторите му, че те нямат неопровержим аргумент, въз основа на който ще докажат, че, да речем, в Сребреница е имало геноцид. „С последното решение на Инцко те продължават да оправдават агресията срещу СФРЮ и ФР Югославия и разпадането на тези две държави и това е тяхното основание и аргумент, че са били прави, когато са започнали войни и агресия срещу сръбския народ,“ подчертава Ракович.

Не е за вярване, че някой през 21 век взима решение, с което забранява на сърбите да изразяват своята преценка и политическа позиция, каквато и да е тя, относно събития и случки преди повече от 20 години. В един демократичен свят, какъвто се представят, преследването срещу свободата на словото и човешкото право да изразява своята позиция е неразбираемо. Огнен Каранович припомня, че само няколко дни преди приемането на оспорения закон независима международна комисия, ръководена от Гидеон Грайф, най -големият експерт в съвременния свят, що се отнася до Холокоста, стигна до заключението, че е извършено клане в Сребреница, но то не и геноцид.

„Няма параметър, който да характеризира това престъпление като акт на геноцид. Грайф не беше първият, който заключи, след като и професор Смиля Аврамов, която е експерт по концепцията за геноцид, стигна до същото заключение и тя беше сред първите, които заявиха това”, казва Каранович.

Историкът Александър Ракович твърди, че законът за Сребреница и задържането за лъжи относно предполагаемото престъпление в Рачак със сигурност са синхронизирани от САЩ и европейските страни, които са били за окупацията на южната сръбска провинция (Косово-бел.ред.) и които съзнателно са нарушили Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, но също така и международното публично право и че Черна гора е част от този пакет.

„Това са решения, наложени от центровете на властта, предимно във Вашингтон, Лондон и Брюксел. Вероятно, ако Доналд Тръмп беше останал на власт, това нямаше да се случи. С новата администрация на Клинтън, към която принадлежи и Байдън, мога да очаквам да се предприемат много радикални стъпки срещу сръбския народ, Сърбия, Република Сръбска и сърбите в Черна гора. Виждайки, че сръбският народ е вдигнал глави и е започнал да отправя своите законни искания, това не ги устройва и те решават за пореден път да извършат агресия, която сега ще бъде психическа агресия. “Това, което се прави в БиХ сега, е опит за създаване на психически концентрационен лагер, където сърбите няма да имат право да казват какво мислят, каквато е ситуацията в света на Оруел (романа „1984“-бел.ред.),” казва Ракович.

Днес, в 21-ви век, когато се откриват масови престъпления, извършени от представители на Запада в колониите, когато учените поставят под въпрос някои научни факти като теорията за относителността на Айнщайн или библейския анализ, е невероятно, че на някой му хрумва да попречи на изричнето на мисли за предполагаемия геноцид в Сребреница. Ще бъдат ли преследвани повече от един милион сърби в РС след приемането на закона в Босна? Дали съдбата им ще бъде споделена, например, от израелския историк Гидеон Грайф, който се е специализирал в изучаването на историята на Холокоста, заради виждането, че в Сребреница не се е случил геноцид, или ще сподели килия със съдията от Хагския трибунал Приск Матимба Ниямба , кой също взе такова решение? Въпросителен знак? Трябва ли Мария Захарова да търси добър адвокат поради мнението, което не съвпада с това на Запада по този въпрос?

Приемането на този закон в Босна е доказателство, че това е много по-всеобхватен проект за налагане на неоколониално иго, в този случай опит за притискане на сръбската териториална единица в БиХ чрез налагане на идеята за нейните „геноцидни основи“. Ракович заявява, че някой отстрани изгражда по-широк антисръбски фронт от Босна, през Черна гора до т. нар. Косово (Сърбия не признава независимостта на тази страна-бел.ред.). Матрицата, по която работят, мислят и се държат, не се различава от тази, която би могла да бъде видяна в Африка и други части на света, където те са наложили своето колониално иго през последните векове, подстрекавайки народите един срещу друг, докато безмилостно ги експлоатират. Принципът е един и същ и е само въпрос на нюанси.

Превод: Юлиян Марков

© 2021 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция “Фокус”!


Эта страница была создана программно, чтобы прочитать статью в исходном месте, вы можете перейти по ссылке ниже:
http://www.focus-news.net/news/2021/07/28/2889915/politika-sarbiya-verbalen-kazus-ot-rachak-do-srebrenitsa.html
и если вы хотите удалить эту статью с нашего сайта, пожалуйста, свяжитесь с нами